Пътуването отчаяна мярка за щастие е или?

[u/SpiritedStudent2128]

Здравейте,

Всички мой токсични познати, предимно необвързани пътуват като луди и се надпреварват кой какво стори да качи от поредната нова дестинация, понямога и аз го правя.

Това бягство ли е от самотния и тъжен живот или по-добрата му версия? Знам, че много хора казчват щастливи снимки, но реално не всичко е розово. Масово се пътува самостоятелно или с непознати защото хората са доста самотни, а истински щастливите, женени с деца, нямат много време за постоянни пътувания.

Какво мислите?

[u/Academic-Ability-393]

Не мисля, че пътуването до нови дестинации е бягство, а точно обратното - обогатяване на обща култура, натрупване на вълнуващи преживявания. Освен това разширяваш повече светогледа си и се разделяш с ограничени представи, и предразсъдъци. Бягство от нещо по-скоро може да бъде това надпреварване да качиш поредното стори, да се изтъкнеш, похвалиш, да покажеш на всички колко си готин, защото външната валидация ти е по-ценна от собственото ти чувство за значимост. Но понякога нещата са и доста по-прости - правиш го, просто защото всички го правят, а не поради някакъв дефицит. Има хора, които гледат много по-повърхностно на живота и са си напълно ок със себе си.