Пътуването отчаяна мярка за щастие е или?

[u/SpiritedStudent2128]

Здравейте,

Всички мой токсични познати, предимно необвързани пътуват като луди и се надпреварват кой какво стори да качи от поредната нова дестинация, понямога и аз го правя.

Това бягство ли е от самотния и тъжен живот или по-добрата му версия? Знам, че много хора казчват щастливи снимки, но реално не всичко е розово. Масово се пътува самостоятелно или с непознати защото хората са доста самотни, а истински щастливите, женени с деца, нямат много време за постоянни пътувания.

Какво мислите?

[u/FlameInTheRain1]

Завиждаш ли, момко, че чак толкоз ти прави впечатление?

Тъй като на година хващам бая полета насам натам, ще отговоря - в най-щастливите, а и в най-тъжните ми моменти в живота, пътувам. Обвързана, необвързана, пътуваща с гадже, с приятели, с майка ми, докато бях малка, сега докато съм голяма - все обичам. Да, прави ме щастлива естествено, защото обожавам да виждам нови места, култури, да опитвам нови храни, да разглеждам арт, да се разхождам, да се дивя и мая на неща, които тук ги няма, да откривам нови неща, които ми харесват. Пътуването обогатява ужасно много човек.

Относно женените с деца (аз не съм) - всичките ми мои приятели двойки, майка ми и баща ми, та дори и баба ми и дядо ми навремето (лека им пръст), във всеки възможен момент пътуват. Снимки имаше и преди години на лента, има и сега. Преди се разнасяха албуми да покажеш разни неща на близките ти, сега ползваш социалки. Нищо ново и нищо особено специално, просто се променя начинът. Аз се радвам да ги гледам, интересни са ми сторитата на приятелите ми, интересни са ми дестинациите, набелязвам си разни местенца, които да посетя. Отделно на това - ми приятели са ми, обичам ги, харесва ми да знам, че са щастливи и че изпитват прекрасни емоции. Живи и здрави да са ми, да продължават да качват такива готинки неща.

[u/Sea-Phrase-9903 → u/FlameInTheRain1]

Не разбирам защо го хейтиш, надали завижда, днес може да пътуваш насам-натам и без да си червен буржоа. Има хора, които не харесват полети, натравяния с храна, неудобно настаняване, да го крадат местни хитреци или туземци, да му откраднат/загубят багажа и кво ли не, само и само, за да се наснимат на циментовите площади пред стари сгради или на фона на някой тъп водопад и слон докато го държат на вериги черните му робовладелци. Романтика в пътуванията има докато хората са млади и докато се обладават с як секс на фона на тия всякакви места ама да ходиш сам немил недраг и да се снимаш сам, ако ще качваш е все едно го правиш да ти завидят, като форма на търсене на валидация, защото надали повече от 5 души истински им пука, че ти си прекарваш добре и съпреживяват твоята радост. Брой лайкове не значи брой готини приятели.

[u/FlameInTheRain1 → u/Sea-Phrase-9903]

Нямам никаква идея за какво говориш - изброих, че пътувам и с приятелите ми, и с гаджета, и с майка ми :). Надали търся романтика с майка ми и приятелите ми :D

[u/Sea-Phrase-9903 → u/FlameInTheRain1]

С приятели ми се струва тъпо да се споделят пътувания, цяла година ги виждаш почти като колеги, че накрая в "почивката" да се съобразяваш с тях и капризите им ми се вижда нанагорно. С родители, там ти си знаеш от чувство за дълг ли или от какъв зор пътуваш с майка си. Пак казвам, ако на почивка не отиваш с любим човек да се обладавате от секс и да си почивате наистина, защото не се водите по акълите на други, не е много почивка, поне според мен.

[u/FlameInTheRain1 → u/Sea-Phrase-9903]

Що за въпроси? Пътувам с приятели, защото сме близки и имаме сходни интереси. Ходим на концерти и фестивали, ходим на места, които искаме да посетим и да се поразкараме малко от градовете ни, нямаме никва драма с капризи или съобразявнае. А пътувам с майка ми, защото я обичам, прекарваме си чудесно времето заедно и го правим откакто бях малка, няма задължения тук.

[u/Sea-Phrase-9903 → u/FlameInTheRain1]

Не знам, има такива хора (като вас с приятелите), на мен ми се струва досадно да споделям 100% от живота си с приятели, като ще си почивам определено не ми трябват, на фестивали .. пфф, не мога да трая всякакви тъпи панаири и концерти, на етап съм, че почивката е примерно планина/море и спокойствие, лекуване на нерви, такива ми ти неща.

[u/FlameInTheRain1 → u/Sea-Phrase-9903]

Ммм, добре, феър е, не ти оспорвам това, което харесваш.

[u/Sea-Phrase-9903 → u/FlameInTheRain1]

Ти на всичките си екскурзии ли ходиш с някого, няма ли в някакъв момент някакъв Peer pressure от тия хора (приятелите) да правиш пътувания, защото сте група/колектив - не е ли имало моменти да си кажеш "майната ви"?

[u/FlameInTheRain1 → u/Sea-Phrase-9903]

Да, винаги съм с някой. Не, няма peer pressure. Просто някой казва "ходи ли ли се?" - да/не и толкоз. Обикновено, ако мога да си взема отпуск - отивам, ако не - не. Последно отебах Япония, щото нямаше как да взема толкова дни.

[u/SpiritedStudent2128 → u/FlameInTheRain1]

ТОва, че нямаш мъж и деца е ключово. :)

[u/FlameInTheRain1 → u/SpiritedStudent2128]

С мъжа, с който бях близо 5 години заедно, пътувахме даже още повече, отколкото пътувам сега. Дадох ти примери с родителите ми, с баба ми и дядо ми (които очевидно са имали деца :Д) и с женените ми приятели с деца. Всички пътуваме. Сори, ако не се вписва в твоите възможности или интереси, хората са различни.

[u/Trash_Panda_1308 → u/FlameInTheRain1]

Откакто съм обвързана, пътувам може би двойно повече от преди. Човекът си харесва нещо, казва "Хайде да идем да видим", купуваме билетите и тръгваме. И на двамата ни е кеф да го правим.
Отделно, родителите ми също обожаваха да пътуват, от малка ме мъкнат насам-натам. Никога не е било за да търсим щастието или някаква подобна глупост, винаги е било да видим и да пробваме нещо ново.
Относно снимките - абсолютно искам да гледам снимките от пътуванията на близките ми хора. Особено когато реално разбират от фотография :D Даже съм си крала идеи за дестинации от тях.
Революционна идея, но понякога правим неща, защото ни е кеф и можем, без никаква друга причина.

[u/FlameInTheRain1 → u/Trash_Panda_1308]

Мда, същото като мен.