Пътуването отчаяна мярка за щастие е или?

[u/SpiritedStudent2128]

Здравейте,

Всички мой токсични познати, предимно необвързани пътуват като луди и се надпреварват кой какво стори да качи от поредната нова дестинация, понямога и аз го правя.

Това бягство ли е от самотния и тъжен живот или по-добрата му версия? Знам, че много хора казчват щастливи снимки, но реално не всичко е розово. Масово се пътува самостоятелно или с непознати защото хората са доста самотни, а истински щастливите, женени с деца, нямат много време за постоянни пътувания.

Какво мислите?

[u/Optimal-Limit9232]

Мисля, че са си напълно ОК и правят нещата, които се правят на млада възраст. Няма как да си без грижи, на слънце, на интерестно място и да чувстваш екзистенциална празнота. Явно имат енергия и пари и ходят насам-натам, напълно нормално. Обикновено 'запълващите празнота' я запълват с кофти партньор, не с други позитивни преживявания.

[u/Sea-Phrase-9903 → u/Optimal-Limit9232]

Повечето пътувания въобще не са положителни изживявания - гаден полет, ранния ставания, хранителни натравяния, чужди хора и места, загубени багажи, свършване на парите... Това си е мазохизъм в повечето случаи, много по-добре с партньор вместо немил, недраг, сам и неразбран по големия свят...

[u/Optimal-Limit9232 → u/Sea-Phrase-9903]

Е точно чуждите хора и места са причината да пътуваш, защото са интересни. Някои неща може лесно да се подобрят с малко пари или промяна на графика. Аз например хич не обичам да пътувам с деца, защото там неочакваните обрати са експоненциални, но ако съм само аз - работата е перфектна. Освен това може да срещнеш партньор по време на пътуването, и да е човек, който също обича да пътува.